Много от хората в днешно време, сякаш не осъзнават, колко е важно всяко наше действие и всяка наша дума. Защо да са важни всяко от тях? Защото там някъде, някой иска да е точно, като теб. И ще бъде, бъди сигурен, но дали това, което ще възприеме несъзнателно от теб, ще е полезно за него? Давайки си сметка, какво всъщност са децата, разбираме, че ние можем да научим много повече от тях, от колко те от нас. Те са необременени, с крила и мечти ,а ние без да съзнаваме сме взели ножицата и режем, я от крилата, я от мечтите. Защото може би на нас не са ни се случили нещата и не вярваме, че и на тях ще им се случат. За това предпочитаме, сигурността. Да се подсигурят, за нормален начин на живот. Мечтите са риск, определено, но ако има и най-малка възможност, това дете един ден да прави това, което най-силно обича да прави и с това да се „подсигурява“, не би ли било по-добре за него? Сигурността или щастието е целта? Всеки може да направи своя личен избор, нека и те правят своя.
Но, когато говорим за бъдеще в спорта, в днешно време вече има и друга намеса. Тези деца стигат до възраст на която вече трябва да играят за мъже или жени и тогава идват големите ножици. За тях всички сме чували и вероятно дъл
го ще чуваме. Тези чиито ножици режат не само крилата и мечтите на подрастващите, но режат и дългогодишния им труд. Защото властта и парите са взели превес и искат да покажат, че те са били миналото, че те са настоящето и бъдещето, но това не е точно така. Както казва един историк, всяка епоха си има своята емблема, в днешно време това са парите. Футбола го е имало преди нас, има го сега и ще го има и след нас, защото никоя кауза не е изгубена, докато има дори един човек борещ се за нея. А борещите са точно тези, които ще са нашето бъдеще, а именно децата!